Зимата вече ни предупреди за наближаването си, а есента сега е мрачна и дъждовна. Короните на дърветата са почти голи и ние газим мокрите им листа по улиците ...
Но само преди месец-два пейзажът беше съвсем различен.
Царуваше златна есен!
Беше точно каквато я харесвам: слънчева, дори топла, със светлосиньо небе и бели облаци. Есен с неизброими нюанси на червено, жълто, оранжево и зелено.
За мое щастие, успях да се насладя на един от любимите си сезони не където и да е, а в Родопи планина.
*
Winter has already warned us of its arrival and the autumn is now gloomy and rainy. The tree crowns are almost naked and we step on their wet leaves in the streets ...
However, only a month or two ago, the landscape was completely different.
It was a golden autumn!
It was just the way I like it: sunny, even warm, with a bright blue sky and white clouds. Autumn with countless shades of red, yellow, orange and green.
Fortunately, I was able to enjoy one of my favorite seasons not just anywhere, but in the Rhodope Mountains.
Let me share with you some October landscapes of the Gela and Stikal villages (near the village of Shiroka laka).
Бялата къща на първата снимка е Вила Марияна (с. Стикъл), където бяхме отседнали ние. Като цяло е чудесно място, където можете да се настаните и с деца, и с кучета. Имайте предвид все пак, че собствениците на къщата също нощуват там, когато има гости. Положителното на присъствието им беше, че имаше кой да ни препоръча маршрут за разходка. За лек и приятен, не особено дълъг път, хазяинът ни посъветва да отидем до съседното село.
Пътят за Гела се спуска към реката, разделяща селата и след това се изкачва към хълма в съседство. Ако се прокара въздушна линия между двете населени места се вижда, че са доста близо едно до друго. За това свидетелства и местната легенда, че в миналото комуникацията между жителите им е можело да се осъществява и с ... викане.
Разходката отнема час-два, отиване и връщане, в зависимост от темпото ви на ходене, дали правите фото-паузи и дали имате спящо дете, което мъжете в компанията се редуват да носят на ръце.
*
The white house on that first photo is Villa Mariana (in Stikal) and that is where we were staying. All in all it is a great place to stay and both children and dogs are welcome. Keep in mind though, that the owners also sleep in the house whenever there are guests. The positive side of their presence was, that there was someone who could recommend us a route. For a light and pleasant, not particularly long walk, the landlord suggested that we go to the neighboring village.
The road to Gela goes downhill to the river, which divides the villages, and then it climbs back to the next hill. The distance by air between the two settlements is quite short. There is even a local legend, that in the past the communication between the villagers was posible even only with ... shouting.
The "round trip" takes an hour or two, depending on your walking pace, whether you are stopping for photos and whether you have a sleeping child, who the men in the group are taking turns to carry.
За съжаление и тук не липсваха пустеещи, полуразрушени домове.
*
Unfortunately, there were deserted, half-destroyed homes to be seen here as well.
Обиколихме малко из село Гела с надеждата да намерим място, предлагащо храна. Не успяхме да открием такова и се запътихме обратно към село Стикъл, чието име така и не разбрах дали означава нещо, но ме забавлява безкрайно много!
*
We wandered a bit in the village of Gela in hope of finding a place to eat. As we failed in our search, we headed back to the village of Stikal. I never understood if the name Stikal means anything, but the sound of it amuses me still.
