Нещо сладко за Коледа * Something sweet for Christmas

Весела Коледа! * Merry Christmas!

Снежни глобуси от стари буркани (направени от Цвети Цонова) * Snow globes from old jars (made by Tsveti Tsonova)

Все още ли не ви е завладял Коледния дух? Защо не опитате да си направите сами малко празнична украса? Например снежни глобуси от стари стъклени буркани ...
*
Not yet into Christmas spirit? Try some DIY: snow globes from old glass jars ... 

Тези ръчно изработени снежни глобуси са направени от Цвети :)

*

Those hand made snow globes are made by Tsveti. 

Life itself is the most wonderful fairytale * Самият живот е най-прекрасната приказката

"Life itself is the most wonderful fairytale."

- Hans Christian Andersen
*
"Самият живот е най-прекрасната приказката."
- Ханс Кристиан Андерсен

Витоша планина - за един ден извън София

Витоша планина е неразривна част от столицата ни и се е превърнала в един от нейните символите. Но дори и един ден изкаран в разходка, катерене и спускане по билата й може да накара човек да се почувства "извън София". Софиянци са наясно с това и в почивен ден, придружен от хубаво време, се "изнасят" натам, превземайки немалки части от планината. 

Витоша е най-посещаваната планина в България. На нейна територия през 1934 г. е основан първият в страната и на Балканите природен парк. Изградени са много хижи, заслони, места за хранене, обособени са десетки маршрути.

Да си призная, за десетте ми години живот в столицата, съм посещавала планината най-много 5 пъти. Винаги търсех нещо по-интересно, нещо "по-добро", някъде в по-отдалечените околности на София.

Един облачен септемврийски ден поехме по следния маршрут: Драгалевци (долната станция на лифта, до където се стига с автобус №93) - х. Алеко - Черни връх - Златните мостове и обратно към София (кв. Бояна). Дори и да не сте сигурни в точния път за върха (аз не бях), следвайки червената маркировка или движейки се под лифта и след това по маркирания с метални стълбове маршрут, няма как да се изгубите. Или както някой каза: "Пътят е ясен - само нагоре!".

През гората ...

Към Черни Връх

Изкачването до Черни връх ни отне 4.30 часа при средно темпо с почивки. Това е най-високата точка на Витоша със своите 2290 м. надморска височина. 

Има едно народно предание за името на върха и планините Витоша и Люлин:
Преди много години двете била били безименни, а хората ги наричали просто "Голямото било" и "Дългото било". В едно от околните села живеела красива овчарка на име Вита, а в друго - овчарят Люлин. Вита пеела с красив и силен глас от върха на Голямото било, а момчето й пригласяло с гъдулката си от Дългото било. Те никога не се били виждали, но копнеели да са заедно. Когато Вита станала на възраст за женене много ергени ходили да я искат. Тя обаче не искала никой от тях и посрамвала семейството си с всеки следващ отказ на предложение за брак. Полудяла от гняв и мъка майка й проклела дъщеря си и нейния възлюбен: гръм да ги удари, да се вкаменят и черни като земята да станат. Бил ясен и слънчев ден, но изведнъж се стъмнило, надвиснали облаци и страшен гръм процепил тишината. Планините, където влюбените били застигнати от клетвата сега носят техните имена, а най-високото място на Витоша, където девойката се превърнала в "черен камък" било наречено Черни връх.

"Пазачът" на Черни връх (метеорологичната станция на заден план)

Чайната на метеорологичната станция се оказа доста уютно и топло място, пълно с усмихнати хора. Там можете да хапнете, да пийнете нещо сгряващо или просто да си отпочинете.

Изглед от Черни връх

След Черни връх продължихме със спускане в северозападна посока и към местността Златните мостове. От там пътят надолу продължава към кв. Бояна по еко пътека или асфалтов път. Бихте могли да се възползвате и от автобус № 63, който през уикенда е с разширен маршрут до планинската местност.

Владайска река

Каменна река в местността Златните мостове

Впечатление в така известната местност правят огромните овални каменни блокове, разпростели се по коритото на Владайска река и покриващи изцяло водното течение. Повечето камъни са покрити с жълтеникави лишеи, които, огрени от слънце, придобиват златист цвят. Това е и едно от обясненията за наименованието на местността - Златните мостове. Друга версия гласи, че името си е получила заради наличието на златоносен пясък в реката.  

Някъде по билата на Витоша

Според една легенда Витоша е дремещ вулкан, готов да изригне всеки момент. Куполообразният планински масив наистина напомня за вулкан по форма, а в скалния му състав в действителност влизат и вулканични скали. Но те са резултат на дейности, протичали преди милиони години, когато планината дори не е съществувала, а тази територия е била дъно на древно море.
Този мит се е появил през 30-те години на ХХ век., когато един журналист определил Витоша в статията си като вулкан. Написаното се предавало от уста на уста и днес вече много хора са убедени, че е истина. 
Но жителите и гостите на столицата могат да спят спокойно - шансът София да се превърне в следващия Помпей е равен на нула! :)

Витоша планина в черно-бяло * Vitosha Mountain in black & white

Връх Богдан - за един ден извън София

Връх Голям Богдан или само Богдан, както е по-известен, е най-високият в планина Средна гора, простираща се на юг и успоредно на Старопланинския масив. 

Върхът до не отдавна беше част от 100-те национални туристически обекта, а надморската му височина е 1604 м,. Изкачването е сравнително лесно, като най-предпочитаният маршрут е от град Копривщица. 

Възрожденското градче се намира само на 108 км от София, или на по-малко от 2 часа път с кола, а покоряването на върха отнема около 3 - 4 часа. 

Всичко това превърна тази дестинация в избора ни за еднодневна разходка извън столицата в единствения почивен ден на шестдневната работна септемврийска седмица.

Ако пътувате с кола, за да стигнете до Копривщица трябва да следвате Подбалканския път, част от Е-871. Подминавате Златица и Пирдоп и около 8 км след село Антон завивате на дясно към китния български град. Табела за Копривщица ще видите чак след като подминете другите градове по маршрута, но вероятността да се объркате е минимална. Трябва да се внимава на излизане от София обаче, тъй като новата част от магистралата може да ви подведе - придържайте се към стария път, подминавате Jumbo Plaza и отбивате вдясно към Долни Богров.

В Копривщица продължавате по централната улица покрай река Тополница в посока град Стрелча, завивате вляво при мандрата и след като стигнете една бариера, препречваща пътя, се отбивате вдясно по черен път. 

Оставихме колата при първата чешма на пътя и поехме по долината на Крива река (десен приток на река Тополница). Първият час - час и нещо от маршрута е по сравнително равен землист път, минаващ в началото си покрай ниви и селскостопански постройки. 

По пътя може да видите както красиви коне на паша, така и стада овце и техните кучета пазачи. Последните ще проявят интерес към вас, но се опитайте да не се стряскате от техния лай и не бъдете агресивни, а леко и спокойно продължете по пътя си. Овчарите също са наблизо, за да успокоят и привикат всеотдайните пазачи на своите стада.

Маркировката, която трябва да следвате е с жълт цвят по речната долина. След време стигате до малкия заслон при Гацова чешма - шанс да си починете преди най-задъхващия участък от пътя - 20-30 минутно стръмно изкачване по пътечка през гората. Малко след заслона се преминава от другата страна на реката и при табелата за връх Богдан поемате нагоре.

Заради обилните валежи от предходните дни на всяка крачка имаше различни по форма, големина и цвят гъби.

След голямото изкачване маршрута продължава през поляна, като вече можете да следвате и коловете от зимната маркировка. Разкриват се и първите гледки към Стара планина. На обширната поляна в западното подножие на върха има изградена наблюдателница - дървена конструкция с българското знаме на върха. Дори и да ви изглежда леко нестабилна, си заслужава да се покатерите за поглед над дърветата.

На Плачкова поляна са останките на туристически комплекс - няколко полуразрушени бунгала, някаква дървена постройка, и полуизгорялата хижа "Богдан". 

Преди няколко години Българският туристически съюз започва дарителска кампания за възстановяване на хижата, но за съжаление не открих информация как се развива тя в момента. Дано не са се отказали от каузата!

Изоставяме тъжните руини и отправяме поглед към изключително красивата букова гора пред нас. 

Средната възраст на гората е 150 години и с цел нейното опазване е създаден поддържан резерват "Богдан".

По пътеките през гората се преплитат жълта и червена маркировка, но ако следвате максимата "напред и нагоре" няма как да се изгубите. 

Връх Богдан е залесен и от него не се разкриват живописни панорамни гледки, но пък може да придобиете усещането на какви места са се събирали и са нощували българските войводи и четите им в онзи период от историята на България.

Излизайки от буковата гора се озовавате пред последното изкачване през тревист участък, пътят през който води към сгушения в дърветата връх. Там, насред малка полянка има бетонен блок с написани върху него името и височината на върха. 

Според мен много по-привлекателно за туристите би било вместо това да се изгради красив паметник на легендарния хайдутин, чието име нови върха.

Средна гора обаче предлага не малко красиви панорами. С цел да се насладим на част от тях след Плачкова поляна поехме по коларски път в западна посока. 

Пътят се вие по билото на планината, южно от долината на Крива река и успоредно на нея. 

Връх Богдан 

Пъстро стадо овце

Откриват се гледки на всички страни и би следвало човек лесно да се ориентира за правилната посока и местоположението на крайната точка от еднодневната разходка - Копривщица.

В далечината - град Копривщица

Решихме да се отклоним от пътя и да се спуснем косо на север към речната долина. Слязохме през девствена гора без пътеки и маркировки. Имаше много дупки в земята, които заключихме, че са на лисици и имахме сравнително близка среща с дива сърна.

Слизането ни отведе обратно до коларския път в долината на Крива река, по който се движехме в началото на деня.

Крива река

И като завършек на деня, преди да потеглим обратно към София: по една студена бира и мезе към нея в едно от многобройните заведения в Копривщица. Котешката засада е неизбежна ... 

Копривщица с река Тополница

Мигове в нощта * Moments in the night

Нощно време в София ...
*
At night in the city of Sofia ...