Асеновата крепост - за един ден извън София

На около 2 часа път с кола (167 км) от София се намира Асеновград, а на 2-3 км южно от него, по панорамен път се стига до Асеновата крепост.

Това е една идеална дестинация за еднодневна екскурзия за жителите на София, решили да сменят малко пейзажа.

Стига да няма обилни снеговалежи или поройни дъждове, маршрутът до там е достатъчно добър за всеки един годишен сезон.

Мисля, че няма как да подминете крепостта. Тя е видима от градчето, а отклонението за нея е в самото начало на пътя Асеновград - Смолян. Естествено има и табели :)

Ако предпочитате пешеходни разходки можете да оставите колата в самото начало на пътя и да продължите пеша. Ако изберете да шофирате обаче имайте предвид, че не малко хора избират другия вариант и е хубаво да внимавате за лутащи се по шосето туристи. Паркинг има при самата крепост - вдясно от църквата, зад посетителския център. А от там има редица възможности за разходка в планината по живописни пътечки до разпръснатите наоколо малки параклиси, места за отдих или пикник.

В околностите на Асеновград има пет манастира, 33 църкви (14 в самия град) и над 40 параклиса. Заедно с тях Асеновата крепост е част от културния маршрут "Родопската Света гора".

Именно църквата "Св. Богородица Петричка" е единствената сграда от крепостното селище Петрич, оцеляла и до наши дни в цялостен вид.

Мястото, където се намира Асеновата крепост е предпочитано още от древнотракийско време. От нея има възможност за наблюдаване на околността, а естествената форма и височината на рида осигуряват добра защита и предимство пред враговете. 

В миналото крепостта е била известна с името Петрич. Преименувана е на Асенова, тъй като именно през царуването на Иван Асен II тя е в своя разцвет. Скален надпис, намерен на мястото свидетелства, че по нареждане на царя са извършени най-големите разширения и преустрояване на крепостта. А през 1934 г. и намиращия се в подножието град е прекръстен от Станимака на Асеновград.

Разкриващите се от крепостта гледки ме удивляват всеки път ...

Винаги са ми интересни и легендите за дадено място. Ето една, оригинално записана в книгата "Легенди и предания от Асеновград" на Ганка Маринова:

До началото на миналия век всяка Бъдни вечер на Коледа след полунощ църквата на Асеновата крепост придобивала старият си вид и засиявала мистично. Камбаната на църквата биела хармонично. Чувало се ангелското пеене на псалти от храма и в цялата околност миришело на тамян. 

Една Бъдни вечер, човек от град Станимака слизал от близкия манастир и за да избегне бурята, която вече го застигнала по пътя, се скрил в подножието на крепостните стени. Тогава случайно видял всичко, което ставало и всичко, за което бе чувал да се разказва от уста на уста. Любопитството му надделяло и приближавайки се до църквата я видял в цялото й величие. Видял много хора, християни, облечени в дрехи от други времена и чул службата, изпълнявана от един свещеник. Човекът чул да се споменава императора с цялата му дворцова свита, патриарха и генерал Вриенос с цялото му семейство. След преминаването на кръста, свещеникът прочел всички молитви и казал „Амин“.  В този момент всичко изчезнало и църквата си върнала състоянието, в което станимаклии я познавали.

Видяната от случайния минувач служба била последната, която ръководил свещеникът на име Антимос. С това той изпълнил наложеното му от Бог посмъртно наказание, за изкупление на греха си. Защото, когато преди 500 години бил поканен от генерал Вриенос от Станимака, за да служи на Коледа в крепостната църква, той съкратил службата, за да може по-бързо да седне на богато устроената от генерала трапеза. След като се наял до насита, умрял от сърце без да се разкае за греховната си постъпка. Така когато душата му се изкачила на небето, бил наказан 500 години поред в същата тази църква и по същото време да изпълнява цялата служба както си е реда и без съкращения, заедно с всички останали хора, присъствали в онази греховна вечер.