Стобските пирамиди се намират на около 1 час и 15 - 20 минути път с кола от София (94 км.) и са доста приятна и интересна дестинация за еднодневна екскурзия.
До там се стига лесно - по международния път Е79 от София през Благоевград и Кулата за Гърция. Просто трябва да следите табелите по пътя и малко преди Благоевград (при с. Кочериново) да отбиете за гр. Рила. Пътя е същия, водещ до Рилския манастир, с който съм сигурна, че повечето българи са добре запознати. След с. Кочериново има още една отбивка за с. Стоб, а над селото е и екопътеката, по която можете да се разходите из пирамидите.
От главния път до Стобските пирамиди ще ви водят добре познатите ни кафяви табели, обозначаващи туристическите обекти в България, така че няма опастност да се объркате.
Църквата на с. Стоб
На входа на екопътеката, в близост до църквата на селото, има кабинка, където да заплатите символичната входна такса за посещение на природната забележителност. Там ще ви раздадат и брошури с информация за Стобските пирамиди.
Изглед към с. Стоб от началото на екопътеката
Образуването на тези причудливи скални форми е обяснено от науката разбира се - различни видове ерозия, разнороден състав на пръстта и слаба спойка, улесняващи бързото рушене на скалите и т.н. Но лично за мен, по-интересни са местните предания и легенди за възникване на пирамидите.
Една от тая разказва как преди много години, на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади хора. Майката на момичето не била съгласна дъщеря й да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила надълбоко един голям кръст и проклела дъщеря си - когато целуне свекъра си всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи, само майката си останала в къщи и се молела горещо клетвата й да застигне дъщеря й. В
моментът, когато хорото се извило чак до равнината и булката трябвало да целуне свекъра си, всички сватбари се превърнали в камъни.
Друго предание разказва, че някога сватове от село Колибите взели мома от съседното село Стоб и понеже в онези времена младите се женили без да се познават, девойката по обичай била забулена. Когато сватбеното шествие минавало по южния склон на Кулския рид, духнал планински вятър, повдигнал червеното було на невястата и открил лицето й. Тя била толкова красива, че кумът не се сдържал и поискал да я целуне. Ужасени от греха, който кумът щял да извърши, сватовете се вкаменили и завинаги останали така – красиви и величествени, със своите каменни шапки.
Носи се легенда и за невъзможната любов между българска девойка и турско момче. Двамата сънували, че обичта им е обречена заради различията в религиите им. Отчаяно, момичето се хвърлило от скалата, а на мястото се образувала пирамида, която хората нарекли „Невястата”.
Изгледи от върховете...
И днес облика на местността не спира да се мени. Поройните дъждове, топлината, студът и вятърът продължават да творят – едни форми умират, а други се раждат. Така че моят съвет е да не чакате за да посетите Стобските пирамиди и да ги посещавате отново и отново - винаги можете да откриете нещо ново там... Само избягвайте прекалено горещите дни и часове от деня - като цяло пътя из пирамидите е лишен от сянка ;)
П.П. Ако желаете още повече емоции и обикалене за един ден извън София, можете да съчетаете разходката из Стобските пирамиди с посещение на така популярната сред българи и чужденци дестинация - Рилски манастир. Намира се само на 34 км от пирамидите, или на 20-тина минути път с кола.
П.П. Ако желаете още повече емоции и обикалене за един ден извън София, можете да съчетаете разходката из Стобските пирамиди с посещение на така популярната сред българи и чужденци дестинация - Рилски манастир. Намира се само на 34 км от пирамидите, или на 20-тина минути път с кола.
Прекрасни снимки, прекрасен пътепис в който намерих много информация за която чувам за първи път и определено предизвика интерес за мен. Благодаря за статията.
ReplyDeleteМного се радвам! Благодаря за хубавите думи :)
Delete