Sunday, April 24, 2016

Спомени от миналия Великден * Memories from last Easter

След като Католическият Великден отмина преди около месец, сега Православният Християнски свят очаква своя. И докато чакам с нетърпение следващата неделя ще споделя с вас част от разноцветните ми спомени от миналогодишния празник.
*
Since the Catholic Easter passed about a month ago, now the Orthodox Christian world is awaiting its time to celebrate. And while I am eagerly waiting for the next Sunday to come, I will share with you some of my colorful memories from the last year's holiday.





Tuesday, April 12, 2016

Рибни езера - за един ден извън София


Отново е пролет и отново започвам да мисля как бих могла да избягам от София поне за един ден. 
И докато се чудя къде, кога и с кой, се сещам за последната ми еднодневна екскурзийка преди да настъпят студът и снеговете:
Беше миналия ноември, един от последните топли есенни дни, които помня. Дестинацията беше Рила и по-точно - Рибните езера.

Като изходен пункт може да се използва Рилския манастир, който е на не повече от 2 часа път с кола от столицата. От там до езерата има около 5 часа ходене в едната посока. Тъй като денят по това време на годината беше вече по-къс, решихме да не рискуваме и да продължим на четири гуми, до където можем. По хубав асфалтов път с дължина 7.5 км се стига до зоната за отдих Кирилова поляна. Следват около 12 км до местността Тиха Рила. Ако знаехме в какво състояние е пътят обаче, сигурно щяхме да предпочетем да преодолеем това разстояние пеша. Участъкът може би някога е бил асфалтиран, но от настилката сега почти няма помен. Определено не е подходящ за лека кола заради многото неравности, камъни и стърчащите клони от двете страни на тесния път. Но, ако имате около 3 допълнителни часа на разположение, маршрутът изглежда много приятен за пешеходна разходка. Ние, веднъж тръгнали с колата, нямахме голям избор, освен да караме до края. Няма място за обратен завой, нито пространство да се остави превозното средство, така че да не пречи на евентуалното движение. При доста бавно и внимателно каране благополучно стигнахме до Тиха Рила, където оставихме колата при една сравнително нова къща и продължихме пеша. 


Водеше ни жълта маркировка - същата, която обозначава маршрута още от Рилския манастир към езерата и съвпада с асфалтовия и след това с черния път. Изминахме разстоянието за около час - час и половина.

Поглед към пътят зад нас ...

Маршрута минава по мостче над реката

От Рибните езера са известни двете големи и постоянни, но освен тях има и още няколко много малки и непостоянни езера в Централна Рила, които спадат към същата група. 

Езерата са с ниски брегове и от тях води началото си Рилска река.

Долно Рибно Езеро


Изглед към Долното Рибно Езеро

Между двете Рибни езера е разположена хижа със същото име. Освен основната постройка има и няколко бунгала. Това е единствената хижа в района, което я прави доста посещавана, но не съм сигурна до колко престоя в нея би бил приятен. Планинари са оставили доста противоречиви мнения за изживяванията си там в Интернет пространството.

Този ден там видяхме един човек (предполагам хижар), куче-пазач и няколко коня.



Освен тях, на вратата на хижата ни посрещна рунтава рижа котка, която ни съпроводи до Горното Рибно езеро и не се отлепи от нас през цялото време. Тичаше напред - назад и с ентусиазма си допълнително приповдигна и моето настроение. :) 



Горно Рибно Езеро


Малко преди свечеряване се върнахме при колата в местността Тиха Рила, от където бяхме започнали пешеходната си разходка.