Витоша планина е неразривна част от столицата ни и се е превърнала в един от нейните символите. Но дори и един ден изкаран в разходка, катерене и спускане по билата й може да накара човек да се почувства "извън София". Софиянци са наясно с това и в почивен ден, придружен от хубаво време, се "изнасят" натам, превземайки немалки части от планината.
Витоша е най-посещаваната планина в България. На нейна територия през 1934 г. е основан първият в страната и на Балканите природен парк. Изградени са много хижи, заслони, места за хранене, обособени са десетки маршрути.
Да си призная, за десетте ми години живот в столицата, съм посещавала планината най-много 5 пъти. Винаги търсех нещо по-интересно, нещо "по-добро", някъде в по-отдалечените околности на София.
Един облачен септемврийски ден поехме по следния маршрут: Драгалевци (долната станция на лифта, до където се стига с автобус №93) - х. Алеко - Черни връх - Златните мостове и обратно към София (кв. Бояна). Дори и да не сте сигурни в точния път за върха (аз не бях), следвайки червената маркировка или движейки се под лифта и след това по маркирания с метални стълбове маршрут, няма как да се изгубите. Или както някой каза: "Пътят е ясен - само нагоре!".
 |
| През гората ... |
 |
| Към Черни Връх |
Изкачването до Черни връх ни отне 4.30 часа при средно темпо с почивки. Това е най-високата точка на Витоша със своите 2290 м. надморска височина.
Има едно народно предание за името на върха и планините Витоша и Люлин:
Преди много години двете била били безименни, а хората ги наричали просто "Голямото било" и "Дългото било". В едно от околните села живеела красива овчарка на име Вита, а в друго - овчарят Люлин. Вита пеела с красив и силен глас от върха на Голямото било, а момчето й пригласяло с гъдулката си от Дългото било. Те никога не се били виждали, но копнеели да са заедно. Когато Вита станала на възраст за женене много ергени ходили да я искат. Тя обаче не искала никой от тях и посрамвала семейството си с всеки следващ отказ на предложение за брак. Полудяла от гняв и мъка майка й проклела дъщеря си и нейния възлюбен: гръм да ги удари, да се вкаменят и черни като земята да станат. Бил ясен и слънчев ден, но изведнъж се стъмнило, надвиснали облаци и страшен гръм процепил тишината. Планините, където влюбените били застигнати от клетвата сега носят техните имена, а най-високото място на Витоша, където девойката се превърнала в "черен камък" било наречено Черни връх.
Има едно народно предание за името на върха и планините Витоша и Люлин:
Преди много години двете била били безименни, а хората ги наричали просто "Голямото било" и "Дългото било". В едно от околните села живеела красива овчарка на име Вита, а в друго - овчарят Люлин. Вита пеела с красив и силен глас от върха на Голямото било, а момчето й пригласяло с гъдулката си от Дългото било. Те никога не се били виждали, но копнеели да са заедно. Когато Вита станала на възраст за женене много ергени ходили да я искат. Тя обаче не искала никой от тях и посрамвала семейството си с всеки следващ отказ на предложение за брак. Полудяла от гняв и мъка майка й проклела дъщеря си и нейния възлюбен: гръм да ги удари, да се вкаменят и черни като земята да станат. Бил ясен и слънчев ден, но изведнъж се стъмнило, надвиснали облаци и страшен гръм процепил тишината. Планините, където влюбените били застигнати от клетвата сега носят техните имена, а най-високото място на Витоша, където девойката се превърнала в "черен камък" било наречено Черни връх.
 |
| "Пазачът" на Черни връх (метеорологичната станция на заден план) |
Чайната на метеорологичната станция се оказа доста уютно и топло място, пълно с усмихнати хора. Там можете да хапнете, да пийнете нещо сгряващо или просто да си отпочинете.
 |
| Изглед от Черни връх |
След Черни връх продължихме със спускане в северозападна посока и към местността Златните мостове. От там пътят надолу продължава към кв. Бояна по еко пътека или асфалтов път. Бихте могли да се възползвате и от автобус № 63, който през уикенда е с разширен маршрут до планинската местност.
 |
| Владайска река |
 |
| Каменна река в местността Златните мостове |
Впечатление в така известната местност правят огромните овални каменни блокове, разпростели се по коритото на Владайска река и покриващи изцяло водното течение. Повечето камъни са покрити с жълтеникави лишеи, които, огрени от слънце, придобиват златист цвят. Това е и едно от обясненията за наименованието на местността - Златните мостове. Друга версия гласи, че името си е получила заради наличието на златоносен пясък в реката.
 |
| Някъде по билата на Витоша |
Според една легенда Витоша е дремещ вулкан, готов да изригне всеки момент. Куполообразният планински масив наистина напомня за вулкан по форма, а в скалния му състав в действителност влизат и вулканични скали. Но те са резултат на дейности, протичали преди милиони години, когато планината дори не е съществувала, а тази територия е била дъно на древно море.
Този мит се е появил през 30-те години на ХХ век., когато един журналист определил Витоша в статията си като вулкан. Написаното се предавало от уста на уста и днес вече много хора са убедени, че е истина.
Но жителите и гостите на столицата могат да спят спокойно - шансът София да се превърне в следващия Помпей е равен на нула! :)
Този мит се е появил през 30-те години на ХХ век., когато един журналист определил Витоша в статията си като вулкан. Написаното се предавало от уста на уста и днес вече много хора са убедени, че е истина.
Но жителите и гостите на столицата могат да спят спокойно - шансът София да се превърне в следващия Помпей е равен на нула! :)
