Стобски пирамиди - за един ден извън София

Стобските пирамиди се намират на около 1 час и 15 - 20 минути път с кола от София (94 км.) и са доста приятна и интересна дестинация за еднодневна екскурзия.

До там  се стига лесно - по международния път Е79 от София през Благоевград и Кулата за Гърция. Просто трябва да следите табелите по пътя и малко преди  Благоевград (при с. Кочериново) да отбиете за гр. Рила. Пътя е същия, водещ до Рилския манастир, с който съм сигурна, че повечето българи са добре запознати. След с. Кочериново има още една отбивка за с. Стоб, а над селото е и екопътеката, по която можете да се разходите из пирамидите.

От главния път до Стобските пирамиди ще ви водят добре познатите ни кафяви табели, обозначаващи туристическите обекти в България, така че няма опастност да се объркате.

Църквата на с. Стоб

На входа на екопътеката, в близост до църквата на селото, има кабинка, където да заплатите символичната входна такса за посещение на природната забележителност. Там ще ви раздадат и брошури с информация за Стобските пирамиди.

Изглед към с. Стоб от началото на екопътеката

Образуването на тези причудливи скални форми е обяснено от науката разбира се - различни видове ерозия, разнороден състав на пръстта и слаба спойка, улесняващи бързото рушене на скалите и т.н. Но лично за мен, по-интересни са местните предания и легенди за възникване на пирамидите.

Една от тая разказва как преди много години, на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади хора. Майката на момичето не била съгласна дъщеря й да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила надълбоко един голям кръст и проклела дъщеря си - когато целуне свекъра си всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи, само майката си останала в къщи и се молела горещо клетвата й да застигне дъщеря й. В  моментът, когато хорото се извило чак до равнината и булката трябвало да целуне свекъра си, всички сватбари се превърнали в камъни.

Друго предание разказва, че някога сватове от село Колибите взели мома от съседното село Стоб и понеже в онези времена младите се женили без да се познават, девойката по обичай била забулена. Когато сватбеното шествие минавало по южния склон на Кулския рид, духнал планински вятър, повдигнал червеното було на невястата и открил лицето й. Тя била толкова красива, че кумът не се сдържал и поискал да я целуне. Ужасени от греха, който кумът щял да извърши, сватовете се вкаменили и завинаги останали така – красиви и величествени, със своите каменни шапки. 

Носи се легенда и за невъзможната любов между българска девойка и турско момче. Двамата сънували, че обичта им е обречена заради различията в религиите им. Отчаяно, момичето се хвърлило от скалата, а на мястото се образувала пирамида, която хората нарекли „Невястата”.

...по пътя

  Изгледи от върховете...

И днес облика на местността не спира да се мени. Поройните дъждове, топлината, студът и вятърът продължават да творят – едни форми умират, а други се раждат. Така че моят съвет е да не чакате за да посетите Стобските пирамиди и да ги посещавате отново и отново - винаги можете да откриете нещо ново там... Само избягвайте прекалено горещите дни и часове от деня - като цяло пътя из пирамидите е лишен от сянка ;)

П.П. Ако желаете още повече емоции и обикалене за един ден извън София, можете да съчетаете разходката из Стобските пирамиди с посещение на така популярната сред българи и чужденци дестинация - Рилски манастир. Намира се само на 34 км от пирамидите, или на 20-тина минути път с кола.

Земенски манастир и язовир Пчелина - за един ден извън София

Земенският манастир „Свети Йоан Богослов“ се намира в Конявската планина, в началото на Земенския пролом, на левия бряг на река Струма. Разположен е на около 1 км. югоизточно от град Земен. За да стигнете от София до там с кола е препоръчително да следвате международния път Е871 по посока София - Перник - Радомир и при с. Извор да се отклоните към гр. Земен (като цяло пътя е около 70 км или около час спокойно шофиране). От центъра на гр. Земен до манастира има асфалтов път.

Самият манастир днес не е действащ, не се обитава от монаси, но е напълно реставриран и е превърнат в музей и туристическа атракция.

Най-забележителната и най-стара постройка там е църквата, датираща от XI в. и обявена за паметник на културата. Можете да я разгледате сами или с екскурзовод, който да ви изнесе беседа срещу допълнитено заплащане.

От манастира се открива красива панорама към града.

Тъй като по традиция искахме да си устроим пикник, попитахме служителите в манастирския комплекс дали в околността има подходящо за това място. Те ни упътиха към "просторни зелени поляни" наблизо, които така и не открихме! Решихме да не губим време в търсене и да поемем към втората спирка от еднодневното ни пътуване извън София - яз. Пчелина.

Карахме по пътя, по който бяхме дошли с идеята да се отклоним към язовира щом видим табела. Първоначално попаднахме на западния, нисък бряг на язовира при някаква стара почивна или военна база, така и не разбрахме какво точно беше. Там не е особено приятно, освен ако не отивате с цел риболов. 

Но нашата цел беше друга - панорамната гледка от извисяващата се над източната страна на язовира скала, наричана от местните хора "Пчелин камък". Там се намира и параклиса "Св. Иван Летни" - бившата църква на село Пчелинци, което днес се намира на дъното на язовира. 

За да стигнете до църквата трябва първо да стигнете до с. Поцърненци и след последната махала да вървите пеша до язовира по землист път (по който можете да минете и с кола, ако не ви се разхожда). Успяхме да стигнем до там с многобройни упътвания от местните хора. А гледката настина си заслужаваше... 

Вазова екопътека - за един ден извън София

Днес ще ви предложа една фоторазходка из доста популярната напоследък, но винаги заслужаваща внимание дестинация - Вазовата екопътека.

Ако тръгнете от София сутринта с кола можете спокойно да стигнете до гара Бов или село Заселе (двата изходни пункта за екопътеката), да я обходите, да се полюбувате на водопада и реката, да си устройте пикник на просторните поляни до с. Заселе и да се върнете благополучно в столицата навреме за вечеря!

Ние избрахме гара Бов за начална точка на еднодневното ни приключение. Пътя до там с кола е около час (50-тина км), а бихте могли да стигнете до там и с влак! Няма как да пропуснете отбивката за екопътеката, тъй като има големи и ясни табели. Първата табела, която ще срещнете би ви отвела директно до с. Заселе, така че ако искате да се изкачвате до водопада от Бов я подминете и следвайте втората табела за Вазовата екопътека. След като се отбиете по тесния асвалтоф път можете да продължите с кола докато не видите самотна хижа отдясно на пътя, който преминава в землист такъв. Оставете колата там, или по-рано, ако сте чак такива туристи - ентусиасти :) Ние оставихме колата при хижата и поехме по пътеката към водопад "Скакля". 

Може би някои от вас знаят, че това не е единствения водопад в страната с това име. Другият водопад "Скакля" се намира край гр. Враца и е най-високия непостоянен водопад в България. За мое огромно съжаление нямам снимки на врачанския водопад в  пълноводния му вид.

Но да се върнем на Вазовата екопътека! Изкачването от началната точка при Бов до поляните при Заселе е около 1.5 - 2 часа. А ето и какво ще видите по пътя:

...е, може и да не видите това мъхче във формата на кръст ... беше чиста случайност да попадна на него!

Пожелавам ви приятна разходка!