Съвременният град Сандански се простира амфитеатрално върху крайните югозападни склонове на Пирин планина, по долното течение на река Санданска Бистрица. Съвсем не е изненадващо, че там е съществувало селище още от времето на Траките, което е оцеляло през различните исторически епохи и се е развило.
Това е най-топлият български град, а въздухът се отличава с най-ниското съдържание на алергени в цялата страна, правейки го подходящ за лечение на астматични, алергични и други заболявания.
Сандански се посещава целогодишно от българи и чужденци, като, по обясними причини, гърците преобладават. Освен балнеолечение, градът може да предложи и някои културни и спортни атракции. Най-впечатляващото според мен си остават парковете.
Градският парк "Свети Врач" носи средновековното име на града и съществува вече сто години. Той е един от двата най-големи парка в България заедно с Морската градина във Варна.
Отличава се със своите пясъчни алеи, два въжени моста над реката и растителни видове от Далечния Изток, Америка и Средиземноморието. Има голямо изкуствено езеро с лебеди и патици, летен театър, стадион и очакващите се в един такъв парк очарователни беседки, чешмички и фонтани.
Малко извън града се намира бившата резиденция на Тодор Живков, която днес е 3-звезден хотелски комплекс, отново с името "Св. Врач".
Може би бай Тошо никога не е спал в някогашната правителствена резиденция, но всичко там е било издържано в социалистически лукс и подготвено за неговата високопоставена визита. На мнение съм (и не само аз), че днес тази сградата може да се използва за нещо много повече от средно-категориен и позанемарен хотел. Прилежащият парк и гледките от него са уникално красиви. А резиденцията би могла да се реставрира, като вместо да се заличава, да се наблегне на характерния й стил. Ако към това се прибави предоставянето на висококачествени туристически и балнео услуги и в комбинация с чудотворния според много специалисти климат в района, то мястото би имало реален шанс за развитие. Все пак днес всеки търси различното, нали?
Ето и нашия есенен залез край езерото ...
No comments:
Post a Comment